„Мисия ТАТКО“или как да станем родител-супергерой
Ужасно много харесвам Симо Колев – като бях ученичка, не пропусках издание на „Стартер“. Дори когато бях първа смяна го слушах до последно, преди да тръгна. Напоследък страшно ми допадат текстовете,...
View ArticleСватбена лудост и студено мартини в „По-добре ми е без брак“
Всички знаем, че любовните романи задължително завършват щастливо и по възможност със сватба – все пак дори в „50 нюанса сиво“ между пошляпванията мистър Грей и Анастейжа успяват да сключат брак, за да...
View Article„Хиляда и една нощ“– безброй истории и една легенда
Имало едно време, о мъдри и честити царю… Има ли някой, който да не е чувал приказката за Шехерезада (Шахразад в книгата на ал-Шейх), разказвачката на истории, чието сладкодумие нощ след нощ я избавяло...
View ArticleКак четеш: Елка Стоянова
Със сигурност сте чели някоя от „петъчните истории“ на Елка Стоянова. Почти всяка от тях, разказана в неподражаемият й и неподправен стил, придобива статута на градска легенда и се разказва от уста на...
View ArticleКак четеш: Флориан Пекаж
Да, това е истинското му име. Флориан Пекаж е роден на 02.08.1990 година в гр. Пазарджик в семейство с полски произход. Още от ранна възраст се запалва по фантастиката и прекарва колкото се може...
View ArticleЛудостта на невинните „Летни деца“на Ния Цанева
„Летни деца“ (изд. „Жанет 45″) на Ния Цанева долетя съвсем случайно при мен в последните дни на лятото. Очаквах много от малката книжка с разкази – много копнеж по живота, много светлина и безразсъдна...
View ArticleСамо въображение не стига за „Посланическото градче“
Винаги е по-трудно да се аргументираш защо една книга не ти харесва, отколкото защо ти допада. Във втория случай е достатъчно да заложиш на емоцията, за да си убедителен. Когато си строг, единственото...
View ArticleКак четеш: Ели Алексиева
Ели Алексиева е темпераментна червенокоса дама с голяма усмивка и блеснал поглед. Въпреки че физически се намира в Бургас, (където работи като жрица на книгите в най-голямата книжарница в града)...
View ArticleНобеловата награда за литература за 2015 бе присъдена на Светлана Алексиевич...
Нобеловата награда за литература за 2015 година отиде при Светлана Алексиевич от Беларус. Името на победителя бе обявено от Сара Даниус, постоянен секретар на Шведската академия, първата дама на тази...
View Article„Ман Букър“за Марлон Джеймс и „A Brief History of Seven Killings“
Тазгодишният носител на наградата „Ман Букър“ е Марлон Джеймс за романа „А Brief History of Seven Killings“. Джеймс е първият автор, роден в Ямайка, който печели приза в близо половинвековната му...
View ArticleСедмица на българската литература в „Аз чета“
За българската литература и изобщо за българската култура има нужда да се говори. Повече и по-често, не само около формалните дати в календара. Затова екипът на „Аз чета“ реши да посвети една цяла...
View Article„Ключове“за собствените ти рани, истории за чуждите
Новата книга на любим писател е празник за верния читател. Ритуалът по сдобиването с нея е също толкова празничен. Първо е дългото очакване – понякога само месеци, друг път година (или няколко). После...
View Article„Между Ада и Рая“човек открива себе си
„Между Ада и Рая“ (изд. „Жанет 45“) е бавна, дълбока и различна. Книга, която не може да се чете в автобуса, която изисква пълното внимание и вглъбяване на читателя. Стефансон не е написал исторически...
View ArticleПо следите на изгубената Япония с Амели Нотомб и „Щастливата носталгия“
През цялото време, докато четях „Щастливата носталгия“ (изд. „Colibri“, превод Светла Лекарска) на Амели Нотомб, в ума ми отекваше първото изречение на любим роман: „My wound is geography“. Именно на...
View Article„Никога не ме оставяй“– роман като дъждовен следобед
Ревюто е публикувано за първи път през юни 2009 г. и е писано за вече изчерпаното издание на романа, излязло в поредицата „Съвременна европейска проза“ на изд. „Colibri“. Препубликуваме текста по повод...
View ArticleШпионски игри в “Отдел И” от Петър Тушков
Понякога попадаш на книга, за която искаш да говориш на всички – такива книги или са много хубави, или ужасно лоши. За щастие, “Отдел И” (изд. „Ерго“) от Петър Тушков е от първите. Жанрово неопределима...
View Article„Аз още броя дните“– роман за най-хубавото и най-лошото в човека
„Беше толкова отдавна, сякаш никога не е било. Беше толкова скоро, сякаш бе вчера.“ Не съм гледала нито един епизод на „Ръкописът“ и не харесвам онази история за петата ракия, която всички споделяха...
View ArticleФренски шик и жизнерадостен цинизъм в „Четецът от влака в 6:27“
Един страстен читател работи като оператор на машина, която преработва стари, залежали книги в пулпа за нова хартия. Всяка нощ, докато уж почиства машината, отмъква по няколко страници, спасява ги и...
View ArticleКак четеш: Ава Гаел
Мистериозната Ава Гаел е една от енигмите на българското уеб пространство. Истинското й име се търгува срещу една тава кюфтета, а коментарите й карат жените да припадат, а мъжете – да плачат. Или...
View Article„Вещерът“– за доброто, злото и по-малкото зло
Ревюто е публикувано за първи път през януари 2011 г. и е писано за старите издания на поредицата „Вещерът“, излезли под логото на изд. „Инфодар“. Препубликуваме текста по повод новото издание на...
View Article
More Pages to Explore .....